Ландшафтен дизаин – това е формирането, създаването и озеленяването на градината, а именно, работата с жива материя, на която е присъща промяна във времето и пространството. За да носят грижите за градината удоволствие, трябва внимателно да се прецени основната функция на градината, да се избере най-подходящия посадъчен материал и внимателно да се избере стила на бъдещата градина.
Обикновено, спонтанно формирата градина винаги има много повече недостатъци в сравнение с тази изработена по проект. За да се създаде едно добро озеленяване, е необходимо да се задели достатъчно време, за да може ландшафтните дизайнери и клиентът да обмислят проекта, да го обсъдят и да се договарят.Човешката психогия е такава, че хората започват да мислят за създаването на градината си в началото на пролетта, когато няма време за проектиране, защото трябва да се направи подготовка за самото озеленяване. Затова, ако сте решили да направите една красива градина ще ви е необходим проект, както при стройтелството. За тази цел може да използвате зимата, за да посветите малко повече време на планирането. Много важно е, да се вземат предвид мястото на къщата и всички допълнителни сгради по отношение на дървета, които ще бъдат засадени в бъдеще. Друго важно решение е начина на извършване на поливането, което много клиенти не доглеждат. Една напоителна система осигурява доброто развитие на растенията в бъдеще, спестява много труд и гарантира добрия вид на градината. И накрая трядба да се направи подходящ избор на растения, като се има в предвид тяхната издържливост, начин на растеж, украска през различните сезони и много други.
Ако въпреки всичко решите да озеленявате сами добре е да знаете, че това изисква не само въобръжение и търпение, но много старание и грижи. Идеи за градината си може да намерите в специалните издания, в интернет или в градините на свои приятели и познати. В крайна сметка избора на растения зависи от личните ви предпочитания. Във всеки случай съвета ми към всички, който се захващат сами за това начинание е да планират градината си, а не да садят хаотично и непременно да се консултират със специалист за подходящите растения. Защото растенията, които купувате в момента се развиват по различен начин, достидат различна височина и имат специфични изисквания към почвените и климатични условия. Добре е също някой да ви помогне при съчетанието на иглолистни и широколистни видове, защото в един момент може да останете неприятно изненадани през зимата, когато се окаже, че листата окапят и градината ви остане гола и безцветна. Надявам се тези съвети да ви помогнат за създаването на една красива и приятна за отдих градина.
Петте цветя на фън шуй
Най-важните цветя в традиционния фън шуй са пет. Китайците вярват че те носят най-голяма полза и благословия за собствениците. Тези пет растения са: божур, хризантема, бяла магнолия, орхидея и лотос. Божурът е най-важният от петте цветя. Той е символ на богатството, честта и любовта. Когато цъфти предвещава голямо щастие. В Китай понякога го наричат “растението на двайсетте дни”, тъй като цветовете му се запазват свежи почти три седмици. Според принципите на фън шуй божурът може да повлияе благоприятно на дадена връзка, ако се посади в югозападната страна на градината. В Китай наличието на божури в къщата означава още, че в семейството има дъщери за женене. Родината на хризантемата е Китай, като там я свързват с щастието и смеха. Хризамтемите са любима украса в китайските домове, тъй като символизират комфорта, щастието и удоволствието от живота. Същевременно тези цветя се свързват с благородство и сила на характера. От магнолиите и орхидеите специално внимание е обърнато на тези с бял цвят. Те символизират естетически вкус и женственост. В китай бялата магнолия се смята за символ на чистотата и истината. Китайците използват кората и цветовете за приготвяне на билкови чайове и лекарства. За будистите и индуистите лотосът е свещенно цвете.Според будистите лотосът е символ на Буда – който често се изобразява плаващ върху голям лотос, с по-малък лотос в ръка. Индииският бог Вишну също се изобразява плаващ на девет златни лотоса. В градината лотосът символизира мира, чистотата, спокойствието и духовното извисяване. Освен това поощрява съзидателността.
Клематисът – цветния венец в градината
Без преувеличение можем да кажем, че клематиса е едино от най-красивите растения, който се използват за вертикално озеленяване. Той се отличава не само с красивите си цветове, но и с дългосрочения си и богат цъфтеж. Clematis е латинското име на растението – в превод на български – то е Повет. Поветът е естествено разпространен в нашите гори, но тъй като цвета му е дребен много хора не го забелязват и не го свързват с култивирания Clematis. Клематисът е многогодишен катерерлив храст, с височина от два до четири метра. Клематисът има широка гама от цветове, макар че преобладават бяло, лилаво и синьо. Има много различни сортове с дребни, едри и кичести цветове, които цъфтят през различно време на годината. Именно голямото разнообразие на цветове и разкошния цъфтеж от началото на лятото до средата на есента е добра причината за засаждане на това растение във всяка градина. Със сравнително малко грижи получавате максимален брой цветове на малка площ. Клематисът може да се използва като декорация на къща, стена, ограда или като архитектурен елемент. Голямо разнообразие от сортове дава възможност за избор на растение, което отговаря и на най-взискателните вкусове.
При засаждане на клематиса трябва да изберем място защитено от вятър. Контейнерните растения могат да бъдат засадени на открито по всяко време, в други случаи, най-доброто време за засаждане е април – началото на май или в края на август – септември. Преди засаждането, или малко след това трябва да осигурим опора за клематиса. Клематисът предпочита свежа и плодородна почва, но не понася задържане на вода около корените, затова при глинести почви може да се помисли за дренаж. Интересна особеност е, че надземната част на клематиса обича слънцето, но кореновата система предпочита да остане в сянка. Ето защо, веднага след засаждането трябва да се мулчира почвената повърхност, а след това около корените да се засадят почвопокривни храсти, или ниски растенията, които да пазят сянка в основата на клематиса. За постигане на дълъг и богат цъфтеж, е необходимо оптимално разпределение на леторастите в пространството и резитба. Периода на резитбата зависи от това дали клематиса е пролетно или лятно цъфтящ. Клематисът е студоустойчиво растение, но при много студена зима има нужда от мулчиране на корените, или от укритие на около 1м. височина. Клематисите са сравнително устойчиви на болести и повреди могат да настъпят само в случай, че правилата за отглеждане не се спазват. Най-чести са гъбните заболявания – брашнеста мана и увяхване на летораслите. В случай на поражение се препоръчва да се намали височината на растението и да се изгорят изрязаните стъбла. И така след всичко прочетено може да си изберете един клематис и да го засадите в градината си – не е трудно, опитайте.
Още за живия плет
Създадения от нас жив плет може да изпълнява няколко функции – да защитава от вятър, прах и любопитни погледи нашия двор и къща или просто да бъде красива и стилна зелена ограда. От иглолистните наи-често използвана за жив плет е туята. Различните форми на западна туя „Brabant“, „Columna“, „Fastigiata“ и „Smaragd“ образуват великолепни зелени стени и понасят добре подстригване, но като повечето иглолистни имат бавен растеж. Подходяща за жив плет е и източната туя, която е по-невзискателна към климатичните и почвени условия от западната. Красива зелена ограда може да се оформи и от различните видове лъжекипарис (Chamaecyparis). Жив плет може да се направи от много видове храсти, които са по бързорастящи и обикновено по-евтини от иглолистните дървета. Най-често използвано е птичето грозде (Ligustrum). По-интересен е вида Ligustrum ovalifolium. Той е вечно зелен храст и има форми с жълта и бяла украска на листата. Любителите на по-ярки цветове могат да засадят и двете форми едновременно, като ги редуват и да получат много красив шарен жив плет. Пъстър ефект може да се получи и при използване на по-малко известния физокарпус (Physocarpus opolifolius). Неговите форми – „Diablo“ с тъмно-пурпурни листа и “Dart’s Gold“ с лимонено-жълти листа също се съчетават много успешно. Много красив жив плет може да засадим от различните видове спиреи (Spiraea). От пролетно цъфтящите видове Spiraea pruniflora, Spiraea thunbergii и Spiraea vanhouttei се оформя по-висок жив плет (от 1.00 до 2.00 м.). Изредените спиреи цъфтят обилно и продължително през април и май. По-нисък жив плет или бордюр може да се получи от лятно цъфтящите спиреи: Spiraea japonica “Golden Princess“ и Spiraea japonica „Goldflame“ са с ярко жълти листа през целия сезон; Spiraea japonica „Little Princess“ и Spiraea japonica „Crispa“ са с зелени листа и розови цветове; Spiraea japonica „Shrobana“ е с зелени листа и цъфти едновременно с розови и бели цветчета на един храст. Спиреите могат да се подрязват или да се оставят свободно растящи.